Банер
Банер
Банер
Брой прегледи на съдържанието : 125723
Home Видео новини Бъдещето на регенеративната медицина

PostHeaderIcon Бъдещето на регенеративната медицина

Потенциалното приложение на стволовите клетки (СК) включва създаване и регенерация на тъкани и органи, терапия на нелечими в момента заболявания като диабет, Паркинсон, множествена склероза. Някои мечтаят дори и за безсмъртие на физическото тяло. И защо не, ако можем да сменим всяка амортизирала се телесна част произволен брой пъти?

Dim lights Embed Embed this video on your site

Въпреки блестящите перспективи, в редица страни изследванията върху човешки ембрионални стволови клетки са забранени или силно ограничени. На 19 юли тази година американският президент упражни за пръв път правото си на вето, забранявайки държавно финансиране на изследвания с изоставени в клиниките за in vitro оплождане човешки ембриони.

Калифорнийският губернатор Арнолд Шварценегер обаче е на друго мнение: той отговори със субсидия от 150 милиона долара за новосъздадения институт за регенеративна медицина. Центърът е открит след щатски референдум и одобреният бюджет е 3 милиарда долара за период от 10 години. Буш победи Саддам Хюсеин, ала още никой не е победил най-мускулестия екшън герой в американската политика...

Стволовите клетки служат като биологична регенеративна система и притежават потенциала да се превърнат във всеки вид телесни клетки. Теоретично те са способни да се размножават безкрайно. Когато една СК се дели, тя може да остане такава или да приеме специализирана роля на кръвна, мускулна, нервна или друг вид клетка в зависимост от биологичните сигнали на обкръжаващата я среда. Процесът се нарича клетъчна диференциация.

Казано с други думи, стволовата клетка е като ученик, който още не е избрал жизненото си поприще. Дали ще стане лекар, губернатор или президент, в голяма степен зависи от това сред какви хора ще попадне.

Стволовите клетки се делят на три вида. Това са използваните за лечение на левкемия СК от пъпна връв (могат да се трансформират едва в три вида кръвни клетки и имат относително ограничено терапевтично и научно приложение), соматични (възрастни) СК и ембрионални СК (ЕСК). От тях само един вид може да бъде открит във вече развит човешки организъм - соматичните. Те частично са загубили своята способност да се диференцират и се превръщат само в дадена специализирана група клетки, например кръвни или нервни.

Засега медицинско значение имат само соматичните СК от костния мозък, даващи начало на поредица кръвни клетки. За науката "възрастните" клетки имат ограничено приложение предвид тяхната недостатъчна наличност. Така например има едва една СК на всеки 10 000 клетки костен мозък.

Ябълката на раздора са ембрионалните стволови клетки (ЕСК). Те са златният шанс за медицината, защото са способни да диференцират до всеки от познатите над 200 вида специализирани клетки в човешкото тяло. Само с тях е възможно да се създават нови и да се регенерират съществуващи тъкани и органи.

Изследването на ЕСК също така дава информация за ранното развитие на живота и потенциалното лечение на възникващи през този етап заболявания.
Ползата от ЕСК е очевидна, но мнозина виждат сериозна пречка пред изследванията. Причина за това е източникът им, а именно неоползотворени човешки ембриони от клиниките за изкуствено зачеване.

Според изследователите няколко десетки клетки без никаква функция нямат нищо общо с човешките същества и експериментите в тази сфера не нарушават моралните норми. Според опонентите им обаче всичко след оплождането на яйцеклетката е потенциален човек и разрушаването на ембриони е недопустимо.

Дискусията в САЩ е толкова разгорещена, че докато в Калифорния дават милиарди за изследвания върху ЕСК, в Аризона и Пенсилвания това е углавно престъпление.

Ситуацията допълнително се изостря от желанието на изследователите да използват клониране при експериментите си. Или поне по този начин интерпретират ситуацията опонентите им. Имплантирането на стволови клетки с различно ДНК от това на приемника може да предизвика остра имунна реакция. За да избегнат този проблем, учените използват техника, наречена ядрен трансфер, при която се заменя ДНК на стволовата клетка с това на приемника. Операцията се нарича още терапевтично клониране и напълно съвпада с първия етап на "истинското" клониране.

Има ли изход от създалата се ситуация? Ще пропилее ли светът благоприятната възможност, наречена стволови клетки? По-скоро не. В редица държави и някои американски щати ядреният синтез и работата с ЕСК са разрешени и дори стимулирани. Ако тази ситуация се запази достатъчно дълго, изследванията ще навлязат във фаза, когато евентуалното им практическо приложение няма да е поставено под въпрос. Вече съществуват няколко

Компании, които инвестират в подобни изследвания и работят в тясно сътрудничество с академичните институции. Една от тях - Advanced Cell Technology, през изминалата седмица публикува в престижното научно списание "Nature" метод за извличане на жизнеспособни стволови клетки от човешки ембриони без последните да бъдат разрушавани.

Ръководителят на екипа д-р Робърт Ланза се надява този метод да позволи на изследователите да работят спокойно занапред. Ако пък не, остава надеждата, че в бъдеще изследователите ще успеят, образно казано, да върнат времето назад. Което няма да е нищо друго освен стимулиране на "възрастни" стволови клетки да се завърнат в ембрионалния си стадий и да възстановят способността си да се превръщат във всички телесни клетки едновременно.

Ако и това не стане, поне имаме обещаващите резултати на немското клинично изследване TopCare-Ami. При него директно в пострадалите артерии на пациенти с прекаран тежък инфаркт на миокарда са имплантирани собствени сърдечни прогениторни клетки. Прогенитори се наричат стволови клетки, загубили свойството си да се мултиплицират сами. След 4 месеца размерът на повредената тъкан е намалял с 36%, а сърдечната функция се е подобрила с 10%.