Стволови клетки и регенеративна медицина

Лечението на захарния диабет е сложен и нерешен докрай проблем на съвременната медицина, със значителни социални и икономически последици. Регенеративната медицина чрез използване методите на клетъчна трансплантация предлага следните подходи за лечение на диабет:

  •  

    Подобряване на кръвообращението в задстомашната жлеза

     

  • Трансплантация на стволови клетки и клетки-предшественици на бета-клетките в панкреаса

  • Лечение на усложненията на диабета, най-значителното от които е ангиопатията

  • Корекция на имунни нарушения, възникващи при болните със захарен диабет тип 1

Първите работи свързани с ефективна трансплантация на костен мозък при диабет се появяват преди около 20 години. Оказва се, че клетките на костния мозък могат да блокират развитието на автоимунни процеси и да предизвикват нормогликемия при експериментални животни. Този резултат е потвърден и в съвременни изследвания, като се разработват и подходи за лечение на автоимунните процеси с помощта на трансплантация на генетично модифицирани хемопоетични клетки. В ново изследване, австралийски учени са успели да получат човешки стволови клетки от костен мозък (хемопоетични и мезенхимни), които са в състояние да произвеждат инсулин посредством трансфекция с ретровирусна генетична конструкция, съдържаща човешка проинсулинова ДНК.

Понастоящем няма съгласие в научните среди за действителните възможности за диференциране на костномозъчните клетки в бета-клетки. Особен интерес в това отношение представляват определени фракции от клетките на костния мозък – възможните подходящи кандидати за трансдиференциране в бета-клетки освен хемопоетичните, са и т.нар. MAPC (мултипотентни възрастни прогениторни клетки), открити преди две години от групата на Catherine M. Verfaillie, както и мезенимните стволови клетки.

Изследванията с трансплантация на ендотелни прогениторни клетки от костен мозък при експериментален диабет (в животински модели) свидетелстват, че трансплантацията способства за регенерация на островите в панкреаса и на бета-клетките, за сметка на стимулиране на ангиогенезата, без да се възстановява броя на функциониращите бета-клетки в резултат на трансдиференцировка. По този начин, подходът се ограничава до възможности за лечение с цел възстановяване на нарушена микроциркулация в жлезата, а по сходен механизъм и в други исхемични тъкани.

Въпреки че на този етап няма добри научни доказателства за пряка трансдиференцировка на стволови клетки в инсулин-произвеждащи бета-клетки, потенциалът на учените не е изчерпан. Възможностите на клетъчната терапия за борба с диабета се проучват интензивно в световен мащаб, като те са в тясна зависимост от детайлното изследване на механизмите на трансдиференциране на стволовите клетки с различен произход.